Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 15:59 - НЯКОИ КОМИЧНИ СЛУЧАИ ОТ КОНЦЕРТНИ ТУРНЕТА НА КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.08 10:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НЯКОИ КОМИЧНИ СЛУЧАИ ОТ КОНЦЕРТНИ ТУРНЕТА
НА КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”  

При многобройните пътувания и концерти, които имахме, понякога изпадахме в комични или конфузни положения. За няколко от тях ще опиша сега.

1. Любопитна дама
В Лиеж имахме следобеден концерт в Неделя. След концерта целият състав бе поканен на коктейл с организаторите и спонсори на концерта. Това беше хубава традиция в Белгия и често ни канеха след концерт. По време на коктейла една много изискано облечена дама отиде при нашия колега Ото и го попита защо свири на цигулка с дясната ръка. Той както беше в добро настроение и отговори, че се е изморил да свири с лявата и на този концерт е решил да свири с дясната. Тя направи много учудваща физономия.  Тогава Ото допълни, че всеки от състава може да свири така. Тя нададе някакъв възглас и с бърза крачка побърза да отиде и сподели с приятелки какво е научила за състава. След два дни след концерт в друг град дойде една жена при Ото и го попита дали и колегите му могат да свирят като него. Той се засмя и каза, че се е пошегувал. Разбрахме, че любопитната дама е информирала по телефона и други приятелки. Много се смяхме на наивността на тази жена.  

2. Капризен автобус
Имахме концерт в много красивата и с прекрасна акустика зала на консерваторията в Брюксел. Концертът премина в хубаво настроение и имаше много бисове. Когато свършихме тръгнахме към автобуса както бяхме с фракове и лачени обувки. По това време на концерти и публика и изпълнители ходеха на концерти само с официално облекло. Седнахме в автобуса, но мотора отказа да запали. Беше капризен автобус и макар и рядко си проявяваше капризите в най-неудобни моменти. Веднага слязохме, бутнахме го и той запали. Автобусът беше спрял малко в дясно от входа на залата. Публиката се разотиваше и спря да гледа. Беше и интересно. Когато тръгнахме да се качваме започна да ни ръкопляска. Ние усмихнати и отговорихме с поклон и влязохме в автобуса. Хубавото ни настроение всъщност беше помрачено от неприятната необходимост в официално облекло да бутаме автобус. На другия ден във вестник излезе коментар за концерта. Пишеше много хубави неща и накрая се споменаваше, че не сме изчакали пътна помощ и сме се справили с проблема сами. Получили сме втори път аплауз и сме се поклонили на публиката. Статията беше написана много добронамерено и със симпатия за постъпката ни.  

3. Оркестър без кларинет и акордеон
Предстоеше да имаме концерт в Айова Сити. Малко преди да започнем концертът, организатора ни каза, че в града имало българска зърнодобивна делегация, които като разбрали, че български оркестър има концерт изявили желание да дойдат. Започнахме изпълнението и видяхме, че нашите хора (15-16 човека) бяха настанени на втори и трети ред. Гледахме, че им е много скучно, местеха се на столовете и говореха помежду си. В паузата трима, четирима развеселени момчета от тях дойдоха и ни казаха – „Какъв български оркекестър сте, без кларинет и акордеон. Не ни харесват тези парчета дето ги свирите и ще си ходим”. Един от колегите ни им каза, че ще направят много добре и така публиката ще слуша концертът спокойно. Те се спогледаха, изглежда не бяха разбрали, че пречат на другите. Казаха ни да научим и свирим ръченици и хора. Бяха доста развеселени, като че ли бяха пийнали една, две ракийки на тръгване от хотела. Сигурно бяха добри специалисти зърнопроизводители, щом са ги изпратили да обменят опит в щатите, но не знам защо се чувстваха задължени да дадат оценка за музиката, която свирим, и дори ни дадоха съвети.  Сетихме се за Леонардо Давинчи след като завършвал портрет, извикал обущар и му поискал съвет за обувките, присъстващи в портрета. Обущарят намерил косури на портретът и Леонардо му казал „До глезена обущарю, до глезена”. Тъй че, не само българите разбираме от всичко, но и други народи имат тази черта.  

4. Придружител – Охранител
В първитe години, когато тръгвахме на турне, към оркестърът пращаха и човек от специалните служби. Ние не знаехме с каква цел идваше. Създаваха се неудобни ситуации. Пристигаме в хотел и за него няма резервирана стая. Организатора, разбира се беше запазил в дадения хотел, толкова места, колкото беше числеността на съставът. Организаторът не беше предвидил, че към съставът ще има и  придружител-охранител-ченге. Случваше се в хотелът да няма свободна стая и диригентът ни молеше да ну намерят стая в друг хотел. Придружителят ни не знаеше чужд език и се налагаше някой да го води, а от хотелът нямаха такива задължения. В концертната зала не го допускаха и трябваше докато имаме концерт да бъде в автобуса или да се разхожда. Още по-неприятно ставаше, когато целият състав след концерт ни канеха на вечеря.  Веднъж от Париж трябваше да тръгнем в 8 часа към далечен град на юг, където вечерта трябваше да имаме концерт. Натоварихме багажа, но се оказа, че нашия охранител го няма. Почакахме доста и помолихме да отворят стаята му. Оказа се, че не се е прибирал вечерта. Разделихме се на групи и тръгнахме да го търсим по различни улици. След час и нещо един от колегите се сети, че предния ден е говорил, че някой сърбин го е канил на заведение за стриптиз. Близо до хотела имаше такова. Когато минавахме от там, той много се заглеждаше по фотосите с голи жени и не му се тръгваше. Двама от колегите тръгнаха към заведението и го намериха там. След като затворили заведението към 4 часа, тръгнал към хотелът, но не могъл да го намери и се върнал в стриптизбарът. Охранителят беше възхитен и много доволен от Париж. Каза, че душата му се е напълнила и колегите му в София ще му завиждат най-много за това. Заради този случай тръгването закъсня с два часа. Наложи се по пътя да не правим почивка и пристигнахме само 20 минути преди началото на концерта. В движение в автобусът облякохме концертните облекла. Организатора на концерта пуснал публиката в залата и съобщил, че оркестърът още не е пристигнал. След като се появихме съобщи по радиоуредбата, че концертът ще започне точно на часа. Измихме си ръцете и лицето и точно за началото  на концертът се появихме на сцената с пултове, ноти и инструменти. Публиката шумно ни аплодира докато нареждахме пултовете и нотите си. Диригента даде знак да спрат ръкоплясканията и веднага започнахме да свирим. Бяха изчезнали неприятното настроение, умората и се получи най-сърдечния и с много настроение и хъс концерт, който си спомням във Франция. След този случай, предизвикал доста напрежение и стрес и неприятни емоции, спряха да ни изпращат такива придружители.  

5. КАТ – Проверка
Пътувахме в Белгия, когато бяхме спряни от пътна полиция за проверка на документи. Всичко беше наред и полицаите казаха да продължаваме. Шофьорът се качи, но двигателя отказа да запали. Служителите попитаха проблем ли има, че не тръгваме. Тогава шофьорът слезе с една тояга, която беше намерил на един паркинг, отиде към задните гуми на автобуса, клекна и с „тоягата” натисна нещо. Моторът запали, понесе се голям облак дим и миризма на нафта. Шофьорът много усмихнат каза „чао” на служителите и тръгна. Гледахме през задното стъкло, катаджиите стояха учудени и втрещени от това, което бяха видели. Оставихме ги да умуват колко е изобретателен българският шофьор, когато е в затруднение.  

6. Германия – конструктори
Забелязахме, че понякога някои хора разглеждаха автобуса ни с голям интерес. Веднъж един германец каза на „чичо Ото”, че марката на автобусът му е непозната и дали сами сме си го правили. Тогава колегата ни му каза, че от съставът, трима души имат хоби да конструират коли и автобуси  и обичаме да пътуваме с един от тях.  Германецът остана задоволен от отговорът, пита нещо за скорост, мотор, каза „good, good, zer good”, и си тръгна. Ние мислехме, че имаме завод-гордост за България, че произвеждаме автобуси на световно ниво, а германецът ни приземи с предположението, че сами сме си го конструирали.  

7. Инцидент във Виена
Тръгнaхме на път в 6 часа сутринта, защото ни предстоеше голям преход за Германия. Още на второто кръстовище чухме удар на автобусът ни с друга кола. Бяхме сънени и нищо не бяхме видели. Оказа се, че сме ударили кола на КАТ-Виена. Шофьора ни си беше глътнал езика, блед като платно. Пътувахме с Дончо Богданов от концертна дирекция. Той владееше четири, пет езика перфектно беше много „печен”. Взе документите и отиде до колата на КАТ. Говориха, писаха и продължаваха да говорят дълго. Притеснявахме се и си мислехме, че нещата отиват на лошо. По едно време Дончо дойде в автобусът и каза, че един от тримата катаджий бил голям фен на класическата музика и го разпитвал за нашия оркестър къде сме концертирали, какъв репертоар имаме. Освен класическа музика, свирим ли барокова и романтична музика. Дончо каза да му дадем наша плоча с афтографи на всички за спомен и проспект на оркестъра. Отдъхнахме си. Доживяхме да видим катаджия да ходи на концерти класическа музика! Инцидентът се оправи без последствия. Може би вината беше на тяхната кола. Все пак да не забравяме, че това се случи във Виена – световната столица на музиката.  

Малко отклонение във връзка с Виена
Веднъж, когато се връщахме от поредното турне, спряхме и разгледахме гробищния парк на Виена. Впечатлени бяхме от красивия и перфектно уредения парк.  Посетихме гробовете на Моцарт, Хайдн, Бетовен, Брамс, Шуберт, Шуман, Йохан Щтраус и синове, които бяха разположени близо един до друг. Тук въздуха беше музика. В главите ни звучеше „Малка нощна музика”, „Ероика”, „Пъстървата”, „На хубавия син Дунав” !!!  Нашия шофьор много точно определи, като каза, че „Тези хора от отвъдното ви помагат като ви издържат вас и семействата ви”. Замислих се колко беше прав. Опери, оперети, хорове, симфонични и камерни оркестри изпълняват тяхната музика с което се издържат. Може би наистина трябва, както ни посъветва нашия шофьор, да издигнем паметник в София на тези велики композитори.
Най-много ми хареса белия мраморен ангел на гроба на Моцарт. Беше толкова хубаво направен, че трябваше доста усилие, за да си отместя погледа от него. Стояхме и дълго мълчахме в знак на почит, признание и уважение към великите композитори. За нас, като музиканти, това беше особено силно преживяване.

Заключение
Композиторите, чиято музика изпълняваме от преди 100, 200, 300 години са писали музика като са имали потребност и чувства, които е трябвало да изразят чрез ноти. В музиката им има любов, мъка, съзерцание, щастие, радост, героизъм . . .  Все общочовешки чувства, които са стигали до хората като са ги вълнували и са им доставяли наслада и удоволствие. За това ние сме им благодарни, обичаме ги и ги почитаме, че са написали произведения, които са ги надживели, на които ние сега се радваме, изпълняваме и слушаме. Ние от оркестърът се чувствахме щастливци за това, че съдбата ни бе отредила да работим и да се занимаваме с това, което харесвахме обичахме и ни доставяше удоволствие. Ръкоплясканията на публиката и успешните концерти ни зареждаха с много желание и амбиция на следващия концерт да дадем максимум от възможностите си, които имахме.  

Веселин Георгиев, цигулар в „Софийски Солисти”

(други материали: https://veselingeorgiev.blog.bg)  





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 22065
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930