В спомените които съм писал до сега съм описвал само хубави преживявания и емоции от успешни концерти. Този път освен приятните емоции ще опиша и някои неприятни случаи.

Колумбия – трафиканти на дрога и оръжие

В Симфоничния оркестър на Богота свиреше наш бивш колега от „Софийски Солисти”, който беше в състава още от основаването на оркестъра. Като ни видя беше много радостен и ни покани на вечеря целия състав в апартамента си, като дори беше организирал автобус, който да ни закара. Беше се постарал много и имаше много вкусни ястия. Прекарахме много интересно, в приятелска обстановка. Започнахме да си тръгваме с асансьора по три, четири човека. Голяма беше изненадата, когато слязох и пред входа видях колегите, които бяха тръгнали преди мен наредени до стената с вдигнати ръце, а срещу тях трима полицаи с насочени автомати. Командирът им ни подкани и ние да направим същото – инструментите на земята, а ние с вдигнати ръце. На улицата имаше автобус за арестанти, един джип и пет, шест моториста. Както бяхме в много добро приповдигнато настроение изведнъж изтрезняхме. Стояхме като вцепенени. Последно с асансьора слезе домакина – беше шашнат от гледката. Отиде при началника на полицаите и му обясни, че сме имали концерт и след това ни е поканил на вечеря. Началникът посочи да отворим две, три от кутиите за инструменти и се увери, че в тях има инструменти. Някой съсед беше дал сигнал, че има съмнителна група с мафиотски черни костюми и кутии в които има оръжие. Вероятно си бяха помислили, че в кутиите има пушки, а в кутиите на двете чела може би и гранатомети. В момента издирвали много известен трафикант на оръжие и дрога. Командирът ни заповяда да следваме полицейския джип с нашия автобус и ни закара до хотела, защото имало вечерен час и пак щяха да ни спрат.  Така необичайно приключи много приятната вечер, която изкарахме с колегата и приятел от основаването на оркестъра.

 

Белгия - окупатори

Бяхме на поредното концертно турне. По съвпадение в същия хотел в Брюксел беше и Словашки камерен оркестър. Една сутрин, когато отивахме на закуска ни направи впечатление, че колегите от Словашкия оркестър ни гледат свирепо и недружелюбно, а в асансьора и кородорите подхвърляха обидни думи. Седнахме да закусим и тогава дойде шофьора на нашия автобус и ни каза, че с големи букви на автобуса е изписано „Окупанти”. Така разбрахме какво са извършили нашите партийни и държавни ръководители. Чувствахме се неприятно и в ужасно лошо настроение. На следващия ден колегата ни „чичо Ото”, който говореше чешки добре, взе чаша с кафе, отиде и седна на една маса с колегите от Словашкия оркестър. Голяма беше изненадата ни като видяхме само след пет минути, че разговарят усмихнати, станаха прави и се запрегръщаха. Ото се завърна на нашата маса заедно с двама словаци, потупаха ни по раменете и усмихнато се извиниха. Попитахме Ото какво им е казал, че така рязко промениха отношението си към нас. Казах им че сме музиканти и си изкарваме хляба като тях и не сме комунисти. Като музиканти знаехме, че приятелските отношения към други държави се изграждат с концерти, взаимни гостувания и културни прояви, а не с десант, танкове и автомати, както направиха в 1968 нашите управляващи в Братислава. Имахме сантимент към града, който освен че е красив, тук беше първия ни концерт зад граница и ни тръгна като по вода. Качихме се по стаите и се замислих какво нещо е думата „МУЗИКА”, Според Хуго Риман е „онова изящно изкуство, което чрез редица тонове вълнува човешката душа и доставя естетическа наслада”. От опита който имахме като оркестранти знаехме, че тя е още сближение, обединение, добронамереност, толерантност, отстъпчивост и радост. Тогава се замислих дали това изкуство не ни е пратено „от горе” като божи дар да сближава хората  и да ги кара да живеят в мир и разбирателство.

ФРАНЦИЯ – шпиони разузнавачи

Пътувахме от гр. Тур за Париж, зашото вечерта щяхме да имаме концерт. Бяхме на обикновено шосе, а не на аутобан поради причина че нашия автобус се джижеше бавно и пречеше на движението. Отстрани се виждаше телена ограда и имаше предупреждение, че спирането и снимките са забранени. По едно време се появи лека кола с български номер, изпревари ни и ни даде знак да спрем. Това се повтори, но  шофьора не искаше да спре. На третия път колата застана много близо пред автобуса и шофьора се принуди да спре. Дойдоха четири човека и попитаха за къде пътуваме, отдавна не били виждали българи и искали малко да си поговорят. В това време един от тях влезе в автобуса и както се разбра по-късно е правил снимки. Това ни каза колегата, който беше останал в автобуса. В далечината се виждаха самолети и някакви бойни машини. Тръгнахме за концерта, който премина добре, след което бяхме поканени на коктейл в българското посолство. Присъстваха дипломати от посолства и известни културни личности. Българския посланик в словото си изрази благодарност към оркестъра за хубавия концерт и на гостите за посещението на концерта и коктейла. Всичко вървеше много добре с пийване и хапване. По едно време при нас дойде едно младо момче и ни каза: „за концерта се говорят много хубави неща, но по пътя сте спрели и сте правили снимки на Американска военна база, заради което няма да ви правят повече концерти във Франция”. Както бяхме в много добро настроение се вцепенихме. Сега разбрахме, защо са ни спряли хората от колата, българските последователи на Щирлиц и Зорге. Дадохме си знак и решихме да си тръгнем от коктейла. Хотела ни беше близо до река Сена. Отидохме и седнахме на скамейка пред реката. Беше ни тъжно и мъчно. Спомняхме си за хубавите часове прекарани в СакреКьор, Монмартър с художниците, Лувъра, Нотърдам, галерията с импресионисти художници, хубавия изглед на Париж от Айфеловата кула. Париж ни харесваше и бяхме влюбени в този град. Преди време след участието ни на фестивала „Версайски Май” запонаха да ни канят в  почти всички Европейски държави. Тръгнахме към хотела. По пътя нямаше думи, имаше сълзи в очите и топка в гърлото.

Повече френски импресарио не ни потърси, защото смятаха че турнето ще се използва за шпионски цели. Чак след 12-13 години български музикант-импресарио, който работеше във Франция органицира турне на състава от десетина концерта, предимно в южна Франция. В Париж свирихме в зала „ГАВО”, която беше с прекрасна акустика и се считаше за най-добрата за камерни концерти. Беше едно прекрасно турне. Имахме четири концерта със солист Патрик Галоа. С него извирихме вички най-хубави концерти за флейта. Концертите беха истински празници. Публиката предимно младежка студентска, след края на пиесите, освен че ръкопляскаше в такт, имаше силни въгласи на одобрение. Освен че свиреше изключително добре, имаше хубава визия с бял смокинг и много чар и обаяние. Тези концерти останаха като прекрасен спомен и силни преживявания.

ГЕРМАНИЯ – закононарушители

Концертите ни в Германия бяха организирани много добре и минаваха на изключително ниво. Беше минал концерта в зала Херкулес в Мюнхен. Имахме трима солиста – арфа, флейта и английски рок, които в момента баха най-добрите в света. Импресариото беше доволен и по този повод ни даде официална вечеря в Хановер в много изискан и скъп ресторант. Каза ни че мисли да организира продължителни турнета в Япония, САЩ и Южна Америка, като са солисти обеща да бъдат най-добрите в света. Ние да свирим оркестрови пиеси само в началото и в края, а по средата ще бъдат двама, трима солиста. Приехме с възхищение идеята, само диригента не беше достатъчно убеден, зашото оркестровите пиеси бяха малко и нямаше да се изявим достатъчно.

Предстоеше ни концерт в Бон, който шеше да е за дипломати и импресариото ни каза, че ще присъства на него. Точно преди да излизаме на сцената дойде шофьора на посолството и постави голям венец пред  диригентския пулт. На излизане подаде едно листче на колегата ни Ото и каза, че нашия посланик е наредил да го прочете като излезем. Текста беше, че концерта се посвещава на нашата правителствена делегация и министър-председателите на двете държави. След като го прочете пред публиката, в залата настана ропот, част от публиката (1/4) напусна залата. Свирехме и след като излезохме от сцената видяхме импресариото гневен, червен като рак. Каза, че в Германия има закон по време на концерт да не се намесва политика и че ние сме нарушили закона. Думите му бяха – „наел съм ви да свирите, а не да правите комунистическа пропаганда”. Завършихме концертите които предстояха от турнето, но повече не ни потърси за да направи други. И до днес голям германски импресарио не ни е потърсил за концерт. Продължихме да ходим на концерти в Германия, но с организатори с много по-малки възможности.

САЩ – три по-специални концерта

САШ - тук сме имали 4 турнета с над 140 концерта, като най-дългото е било с 46 концерта, в 28 щата от Северна Дакота до Калифорния и Флорида. След толкова дълго време в съзнанието ми се открояват три концерта, на които сме свирили с повече адреналин, желание и трепет.

В Ню-Йорк концерта ни се състоя в зала в музей Метрополитен. Беше голямо удоволствие да свирим в зала с картини шедоьври на най-големите художници. Акустиката беше превъзходна, а удоволствоето беше огромно да свирим в такава обстановка. Изглежда че входа за концерта е бил с покани, защото публиката изглеждаше много елитна в официални облекла. Чувсташе се някакво празнично настроение. Стана много приятен концерт, който дълго помнихме. Преди концерта имахме възможност да разгледаме и други зали. Като музуканти много силно впечатление ни направи, че беше изложена флейта на Бах, цигулката на Крайслер и виолончелото на Пабло Казалс. Припомнихме си как на турне в Испания имахме рядката възможност да чуем на живо в рецитал Пабло Казалс. Концерта се състоя в малко градче в рамките на фестивал в полуразрушена катедрала. Той беше вече доста стар, излезна с бял смокинг и прилишаше на светец. Свиреше без всякакво усилие, с много красив тон и настроение. Накрая свири на бис ария от Бах и след като завърши стана и дискретно с две ръце направи знак да спрем ръкоплясканията. Всякаш искаше да каже в тишината да продължим преживяването от гениалната музика на композитора. Десетина минути никой не ставаше. Изгасиха осветлението и на три пъти подсещаха че концерта е завършил и повече няма да има свирене. Чак тогава публиката мълчешком и много тихо започна да излиза от черквата, всякаш беше присъствала на някакъв ритуал, тайнство или обред. С такава тишина завърши концерта на най-големия челист, който се помни до края на живота.

Вашингтон

В Общата програма, която имахме, пишеше че концерта ще е в зала Конгресна на библиотеката. Голяма беше изненадата когато автобуса спря пред Капитолия и разбрахме че залата се намира в същата сграда. Още като влезохме се почуствахме леко притеснени. Залата не беше типично концертна и организаторите бяха предвидили повече време за акустчна репетиция. В тази зала през 1961 г. Кенеди, след като е положил клетва като Президент, е произнеъл встъпителната си реч. Не можахме да си обясним защо точно в тази зала имаме концерт. Публиката беше предимно възрастна и изглеждаше много тешкарски. Имаше нещо по-различно отколкото на други концерти. Ръкоплясканията бяха по-сдържани, но много продължителни. Накрая свирихме и два биса. След концерта дойдоха няколко човека със съпругите си и изказаха възхищението си от концерта. Общо бяха изненадани, че в България има състав, който свири класика и то на вискоко ниво. Три жени отстрани ни гледаха с интерес и любопитсво. Една от тях дойде при нас и ни попита как ходим облечени в България – костюми или носии (потури и цървули). Не останахме изненадани, защото и в други градове ни питаха Белград или Букурещ е столица на България и не знаеха, че говорим български език, а не руски.  Известеният писател Стефан Цвайг беше казал, че Европа е до там, до където слушат Моцарт. Нашия оркестър когато свиреше Моцарт караше Американците да коригират познанията си по география, като разбираха, че България е преди Ориента и не граничи със Сирия, Афганистан или Иран.

В Лос Анджелис свирихме в залата в която се връчват филмовите оскари. Като видяхме многото публика в залата ни беше ясно, че всичките не могат да бъдат фенове на камерна музика. Много от хората бяха туристи, летовници, вероятно дошли да видят залата. Имахме известно съмнение как ще посрещнат музиката, която свирим. За наша голяма изнендада още след първата пиеса имаше бурни ръкопляскания и потече някакъв ток между публика и оркестър. Свирихме с много кеф и настроение и си представяхме как на тази сцена са стояли най-известни артисти и режисьори като са държали в ръцете си статуетката-Оскар – признание за дългогодишен труд и талант. Тук са изживявали най-щастливите си мигове от своя живот. Стана празник за нас и публиката и запомнихме концерта с най-хубави чувства.

 

Бразилия – празнува, танцува и се весели

Концертите ни в Бразилия съвпаднаха с карнавала им и избиране на мис Бразилия. Хората бяха весели и много възбудени. Магазините се затвяряха рано, а телевизиите предаваха танувалните им школи. Имахме концерти в Рио де Жанейро и Сао Паоло с най-известни и обичани бразилски солисти – пианист, китарист и саксофонист. В Сао Паоло правихме много записи с тях. В Рио де Жанейро бяхме поканени на коктейл от ръководството на симфонияния им оркестър. Оказаха се много топли и сърдечни хора, които ни бяха много хареслаи и ни предложиха целия ни оркестър заедно с диригента да останем на работа в техния оркестър. Нямало да ни пречат да си изнасяме концертите в България и в другите страни и биха си съобразявали програмата с нас. Осигуряваха  квартири за семействата ни. Казаха, че ще чакат 6 месеца, за да вземем разрешение от ръководството в София. Страхотно весел народ, въпреки че бяха в някаква ужасна инфлация. Кафе или кола струваше 3500-4000 крузейро. Храната им беше много евтина. Сметката на целия оркестър (14 човека) в ресторант с алкохола струваше около 60 долара. Хапвахме и пийвахме като внимавахме да не прекаляваме. Сигурно така щепе да бъде при комунизма, както бяхме учили. Хорат тук си го бяха построили без преизпълнени петилетки и насрещни планове, само че не го осъзнаваха. Концертите ни завършваха в 1 часа през нощта. Като ни водеха на заведение след това, те бяха препълнени и когато ресторантския оркестър засвиреше самба всички ставаха да танцуват. Имахме възможност да посетим стадиона Маракана, плажа Копакабана, а с лифт се качихме на хълма с разпятието на Христос. Изключително красива гледка, особено вечер. Светлините се отразяваха в морето и се създаваше неповторимо впечатление. Човек като погледне не може да не възкликне – „това е най-красивия град в света".
 

Заключение

С нашия оркестър сме изнесли над 2500 концерта в 53 държави. Посрещали са ни много топло, сърдечно и гостоприемно.