Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2017 22:21 - Камерен Ансамбъл Софийски Солисти - История, факти и истини без коментар
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 1621 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.04.2017 00:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Камерен ансамбъл "Софийски Солисти"

История, факти и истини без коментар

 

През месец Новмври на 1961 г. 13 ентусиазирани оркестранти от Софийската опера основават камерен оркестър. Изборът е направен между колеги и приятели влюбени в камерната музика. Съставът е изгрден не с административни решения и назначения, без намесата на "изключителни" личности. Музикантите правят няколко репетиции без диригент, след което поканват Михаил Ангелов за диригент. Той приема с голямо желание. Решават да се наименуват "Софийски камерен орекестър". Изнасят първия си концерт на 19 март 1962 г. в зала "България". Вторият концерт е с Васил Казанджиев. Следващите поканени са Константин Илиев и Добрин Петков. Те със своя голям опит и авторитет допринасят много за бързото израстване и отвърждаване на оркестъра.

От 1964 г. съставът е назначен на щат в СГНС. За диригент е назначен Васил Казанджиев, който в момента е без работа. Филип Кутев, който е председател на СБК,   разрешава на състава да репетира в залата на СБК и с това се създават много добри условия за работа. След много репетиции следват и първите успехи и признания в чужбина. Първи места на фестивалите "Версайски Май" в Париж и Байройт - 1966 г. През 1969 г. състава получава първа награда на "Берлинско бианале за съвременна музика". Следват много покани за концерти в международни фестивали.

За големите си успехи съставът през 1970 г. е преименуван на Камерен ансамбъл "Софийски Солисти". През 1972 г. става "Лауреат на Димитровка награда". Редуват се турнета в Европа и Япония. Оркестърът заедно с Васил Казанджиев постига много слава, успехи и отличия, изнасят концерти в най-големи и престижни зали по света. На концерт в Лас Палмас оркетърът изсвирва три  биса, но въпреки това публиката иска още - седи в залата, ръкопляска въодушевено и не си тръгва. Оркестърът също е в страхотно настроение и не бърза да приключи концерта - бисовете продължават до девет, което е рекорд за състава. По-късно като част от турнето в Мадрид, испанската телевизия прави 60-минутен филм за "Софийски Солисти". Състава получава блестящи отзиви за концертите си. След концерт е Антверпен вестниците пишат : "след слушането на Софийски Солисти никой не може да ни отнеме впечатлението, че сме чули най-доброто от всичко което може да прозвучи в тази област". В Германия в. "Улмер Култур Лебен" от 15.02.1969 пише, че самият Моцарт би изпитал голяма радост, зашото в този концерт неговата музика намери изпълнители, които се изявиха с отлично познание, художествена същност и голяма правдоподобност в изпълнението.

Оркестрантите жънат успехи и не предполагат, че хубавите и безпроблемни дни скоро ще свършат. През 1977 г. концертна дирекция организира концерт на световно известния цигулар Хенрих Шеринк със "Софийски Солисти". На репетицията концепцията на Шеринк и диригента Казанджиев не съвпада. В паузата солистът казва, че за да има концерт той трябва да е без диригент. Оркестърът прави кратко събрание и решава, че трябва да приеме условието на Шеринк. За падане на концерта и не помислят - всички билети са продадени, трябва да се плаща неустойка, телевизията има уговорка да заснеме концерта. Падането на концерта би довело до дипломатически скандал. Макар че съставът е без диригент  концертът преминава при огромен успех, има и няколко биса. Диригентът е обиден и разсърден и не може да прости постъпката на оркестъра.

Същата година на концерт в зала с 2000 места Казанджиев дирижира пренебрежително с една ръка, а другата е в джоба на панталона му. Импресариото е възмутен и спира поканите за концерти на състава. Благодари на оркестъра и казва, че ще сподели с колегите си и Казанджиев няма да получава покани за концерти в Европа. След завръщането в България, Казанджиев заявява пред ръководството на СГНС, че е изгонен от състава.  Заявява че е прекарал най-тъжните си години в "Софийски Солисти". Солистите се чудеха не се ли е радвал като състава е получавал първи награди на фестивали, или като са изпълнявали негова музика в Париж, Вашингтон, Хавайски острови и Токио. Това остава необяснимо за оркестъра. По това време цялата музикална и партийна общественост застава зад диригента. Никой не иска да чуе защита от страна на оркестъра. Съставът получава забрана да изнася заплануваните концерти в страната. Започват клюки, завист и омраза. Подкрепа за оркестъра оказват само М. Големинов и Ф. Кутев. Казанджиев основава оркестър "Концертанте" и изнася концерти. По това време в София камерните оркестри набъбват до 8 на брой !!! Ето кои са те : "Концертанте" с Казанджиев, "Български" с Д. Шнайдерман, "Филхармоничен" с Б. Папазан, "Дамски" с Р. Бояджиева, "Дамски" с Р. Баталова, "Нови Солисти" с Л. Ошавкова, "Нови Солисти" с Л. Дешев, "Студентски" с Е. Табаков.  

Професор М. Големинов взема разрешение да изпълни ангажиментите на оркестъра за "Нова Българска Музика" и турнето в Дания и Норвегия през месец Май 1978 г. Концертът в Копенхаген е в голямата зала "Тиволи" и преминава при небивал успех. Импресариото Г. Шварк им предлага да изнесат многобройни концерти във всички скандинавски страни през следващия сезон. Той казва : "Зала Тиволи отдавна не е била огласявана от такива френетични аплодисменти". В гр. Берген (Норвегия) в зала "Григ" с 2000 места , залата е пълна. Концерта преминава на изключително ниво. Публиката иска бисове. На третия бис Големинов подава първия такт и се отръпва настрани като оставя оркестъра сам да довърши пиесата. Публиката се възпламенява, ръкопляска в такт, става на крака и така изпраша оркестъра. На последния бис някои от оркестрантите свирят със сълзи в очите, като мислят че това е последния концерт на състава. Концертът е заснет от Норвежката телевизия.

След завръщането си в България оркестърът продължава да репетира и получава разрешение през Декември 1978 да изнесе четири концерта без диригент - Русе, Шумен, Силистра и Раград. Става ЧУДОТО - съставът оцелява. От Януари 1979 за диригент е назначен Емил Табаков, който ръководи състава в продължение да 9 години. От 1988 диригент е Пламен Джуров, който ръководи оркестъра и досега. И двамата продължават успехите на оркестъра. Обновяват репертора с много нови интересни пиеси. Получават покани за концерти в държави в които оркестъра не е гостувал - Колумбия, Еквадор, Куба, Бразилия Индонезия, Филипините, Северна и Южна Корея, Китай, Австралия, Сингапур.

Осем души от основателите вече не са живи - отидоха си от този свят доволни, че основаха оркестър, коойто съществува до днес. Попълнен с превъзходни инструменталисти състава и сега е на световно ниво,  концертира по света и е гордост за България.

Някои отзиви за "Софийски Солисти"
  • в. „France Soir“ 07.05.1966, Франция, критикът Жан Кот, под заглавие "София покори Версай" пише: "Те седят на най-челно място сред ансамблите от този род. Тази вечер Бах, Корели, Хендел си съперничеха със златото и мрамора в Капелата".
  • в. "Daily Telegraph" 05.05.1969, Англия, под заглавие "Вълнуващо изпълнение на Софийски Камерен Оркестър" пише: "Този ансамбъл веднага прикова вниманието със своето енергично и прецизно изпълнение".
  • в. "Times" вечерно издание от 12.05.1969, под заглавие "Лондонски Дебют" пише: "Неговата (на оркестъра) експресивна интензивност, жар и прецизни встъпления бяха наслада за ухото. Очевидно оркестърът се чувства добре както при Барток, така и при барока.
  • в. "Land Og Folk", Копенхаген, от 27.05.1978, под заглавие "Софийските Солисти свириха отлично" пише: "Чухме българите да изпълняват едно Дивертименто от Хайдн и Моцартовата "Една Малка Нощна Музика" и това бе истинско чудо на звукова лекота, ритмичен чар и точно фразиране. Толкова живо бе изпълнението на музиката, че тя изпълваше и паузите, ритъмът пулсираше беззвучно и по-нататък, протичането на мелодията вибрираше в тишината на залата, паузата бе едно поемане на дъх, естествена функция между творби. Ясно беше, че тази отлично изпълнена музика във висока степен се дължеше също и на диригента - Марин Големинов. Без големи жестове, но с нечуван интензитет, той водеше ансамбъла, съгласуваше и вдъхновяваше, но не командваше - Големинов е първия между равни

·       

  •   Организацията за репетиции, автобуси, преходи, хотели до 1970 г. се прави от Александър Попов или "Бати Сашо" както му казваха всички.
  •         Най-много концерти и турнета със състава е имала Мила Георгиева, чийто баща Димитър георгиев е участник в оркестъра от основаването му.
  • ·        Софийски солисти са имали концерти в 53 държави. Само в Япония те са над 400 на брой. 120 концерта в САЩ - в 28 щата, и Хавайските острови.
  • ·        Български композитори са посветили и написали над 120 произведения. В Балкантон имат издадени 43 плочи и други в Япония, Германия, Полша. Над 30 диска в България и чужбина. Имат много концерти и записи с хоровете "Бодра смяна", "Любомир Пипков", "Полифония", "Родна песен" - Русе и "Морски звуци" - Бургас.

 

П.С.

Музикалната общественост в лицето на диригенти, композитори, радио "Христо Ботев" и оркестранти от София "знаят", че основател и създател е Казанджиев. Само че изпълнителите знаят, че за първата репетиция оркестъра бе събран от "Бати Сашо", Марин Иванчев, Иван Шамлиев и Лальо Аврамов. За такива случай Стефан Цвайг е казал, че не е важно как е станало едно събитие, а как е описано, така остава за историята.

 

Участници в първия концерт състоял се на 19 Март 1962 г. са :

Диригент - Михаил Ангелов

Огнян Николов, Лальо Аврамов, Отокар Палиев, Димитър Георгиев, Димитър Вучков, Веселин Георгиев, Любомор Марков, Иван Шамлиев, Николай Сърменов, Александър Попов, Марин Иванчев, Петър Саралиев,Марчо Марков.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 29801
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031