Прочетен: 1621 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2017 00:00
Камерен ансамбъл "Софийски Солисти"
История, факти и истини без коментар
През месец Новмври на 1961 г. 13 ентусиазирани оркестранти от Софийската опера основават камерен оркестър. Изборът е направен между колеги и приятели влюбени в камерната музика. Съставът е изгрден не с административни решения и назначения, без намесата на "изключителни" личности. Музикантите правят няколко репетиции без диригент, след което поканват Михаил Ангелов за диригент. Той приема с голямо желание. Решават да се наименуват "Софийски камерен орекестър". Изнасят първия си концерт на 19 март 1962 г. в зала "България". Вторият концерт е с Васил Казанджиев. Следващите поканени са Константин Илиев и Добрин Петков. Те със своя голям опит и авторитет допринасят много за бързото израстване и отвърждаване на оркестъра.
От 1964 г. съставът е назначен на щат в СГНС. За диригент е назначен Васил Казанджиев, който в момента е без работа. Филип Кутев, който е председател на СБК, разрешава на състава да репетира в залата на СБК и с това се създават много добри условия за работа. След много репетиции следват и първите успехи и признания в чужбина. Първи места на фестивалите "Версайски Май" в Париж и Байройт - 1966 г. През 1969 г. състава получава първа награда на "Берлинско бианале за съвременна музика". Следват много покани за концерти в международни фестивали.
За големите си успехи съставът през 1970 г. е преименуван на Камерен ансамбъл "Софийски Солисти". През 1972 г. става "Лауреат на Димитровка награда". Редуват се турнета в Европа и Япония. Оркестърът заедно с Васил Казанджиев постига много слава, успехи и отличия, изнасят концерти в най-големи и престижни зали по света. На концерт в Лас Палмас оркетърът изсвирва три биса, но въпреки това публиката иска още - седи в залата, ръкопляска въодушевено и не си тръгва. Оркестърът също е в страхотно настроение и не бърза да приключи концерта - бисовете продължават до девет, което е рекорд за състава. По-късно като част от турнето в Мадрид, испанската телевизия прави 60-минутен филм за "Софийски Солисти". Състава получава блестящи отзиви за концертите си. След концерт е Антверпен вестниците пишат : "след слушането на Софийски Солисти никой не може да ни отнеме впечатлението, че сме чули най-доброто от всичко което може да прозвучи в тази област". В Германия в. "Улмер Култур Лебен" от 15.02.1969 пише, че самият Моцарт би изпитал голяма радост, зашото в този концерт неговата музика намери изпълнители, които се изявиха с отлично познание, художествена същност и голяма правдоподобност в изпълнението.
Оркестрантите жънат успехи и не предполагат, че хубавите и безпроблемни дни скоро ще свършат. През 1977 г. концертна дирекция организира концерт на световно известния цигулар Хенрих Шеринк със "Софийски Солисти". На репетицията концепцията на Шеринк и диригента Казанджиев не съвпада. В паузата солистът казва, че за да има концерт той трябва да е без диригент. Оркестърът прави кратко събрание и решава, че трябва да приеме условието на Шеринк. За падане на концерта и не помислят - всички билети са продадени, трябва да се плаща неустойка, телевизията има уговорка да заснеме концерта. Падането на концерта би довело до дипломатически скандал. Макар че съставът е без диригент концертът преминава при огромен успех, има и няколко биса. Диригентът е обиден и разсърден и не може да прости постъпката на оркестъра.
Същата година на концерт в зала с 2000 места Казанджиев дирижира пренебрежително с една ръка, а другата е в джоба на панталона му. Импресариото е възмутен и спира поканите за концерти на състава. Благодари на оркестъра и казва, че ще сподели с колегите си и Казанджиев няма да получава покани за концерти в Европа. След завръщането в България, Казанджиев заявява пред ръководството на СГНС, че е изгонен от състава. Заявява че е прекарал най-тъжните си години в "Софийски Солисти". Солистите се чудеха не се ли е радвал като състава е получавал първи награди на фестивали, или като са изпълнявали негова музика в Париж, Вашингтон, Хавайски острови и Токио. Това остава необяснимо за оркестъра. По това време цялата музикална и партийна общественост застава зад диригента. Никой не иска да чуе защита от страна на оркестъра. Съставът получава забрана да изнася заплануваните концерти в страната. Започват клюки, завист и омраза. Подкрепа за оркестъра оказват само М. Големинов и Ф. Кутев. Казанджиев основава оркестър "Концертанте" и изнася концерти. По това време в София камерните оркестри набъбват до 8 на брой !!! Ето кои са те : "Концертанте" с Казанджиев, "Български" с Д. Шнайдерман, "Филхармоничен" с Б. Папазан, "Дамски" с Р. Бояджиева, "Дамски" с Р. Баталова, "Нови Солисти" с Л. Ошавкова, "Нови Солисти" с Л. Дешев, "Студентски" с Е. Табаков.
Професор М. Големинов взема разрешение да изпълни ангажиментите на оркестъра за "Нова Българска Музика" и турнето в Дания и Норвегия през месец Май 1978 г. Концертът в Копенхаген е в голямата зала "Тиволи" и преминава при небивал успех. Импресариото Г. Шварк им предлага да изнесат многобройни концерти във всички скандинавски страни през следващия сезон. Той казва : "Зала Тиволи отдавна не е била огласявана от такива френетични аплодисменти". В гр. Берген (Норвегия) в зала "Григ" с 2000 места , залата е пълна. Концерта преминава на изключително ниво. Публиката иска бисове. На третия бис Големинов подава първия такт и се отръпва настрани като оставя оркестъра сам да довърши пиесата. Публиката се възпламенява, ръкопляска в такт, става на крака и така изпраша оркестъра. На последния бис някои от оркестрантите свирят със сълзи в очите, като мислят че това е последния концерт на състава. Концертът е заснет от Норвежката телевизия.
След завръщането си в България оркестърът продължава да репетира и получава разрешение през Декември 1978 да изнесе четири концерта без диригент - Русе, Шумен, Силистра и Раград. Става ЧУДОТО - съставът оцелява. От Януари 1979 за диригент е назначен Емил Табаков, който ръководи състава в продължение да 9 години. От 1988 диригент е Пламен Джуров, който ръководи оркестъра и досега. И двамата продължават успехите на оркестъра. Обновяват репертора с много нови интересни пиеси. Получават покани за концерти в държави в които оркестъра не е гостувал - Колумбия, Еквадор, Куба, Бразилия Индонезия, Филипините, Северна и Южна Корея, Китай, Австралия, Сингапур.
Осем души от основателите вече не са живи - отидоха си от този свят доволни, че основаха оркестър, коойто съществува до днес. Попълнен с превъзходни инструменталисти състава и сега е на световно ниво, концертира по света и е гордост за България.
- в. „France Soir“ 07.05.1966, Франция, критикът Жан Кот, под заглавие "София покори Версай" пише: "Те седят на най-челно място сред ансамблите от този род. Тази вечер Бах, Корели, Хендел си съперничеха със златото и мрамора в Капелата".
- в. "Daily Telegraph" 05.05.1969, Англия, под заглавие "Вълнуващо изпълнение на Софийски Камерен Оркестър" пише: "Този ансамбъл веднага прикова вниманието със своето енергично и прецизно изпълнение".
- в. "Times" вечерно издание от 12.05.1969, под заглавие "Лондонски Дебют" пише: "Неговата (на оркестъра) експресивна интензивност, жар и прецизни встъпления бяха наслада за ухото. Очевидно оркестърът се чувства добре както при Барток, така и при барока.
- в. "Land Og Folk", Копенхаген, от 27.05.1978, под заглавие "Софийските Солисти свириха отлично" пише: "Чухме българите да изпълняват едно Дивертименто от Хайдн и Моцартовата "Една Малка Нощна Музика" и това бе истинско чудо на звукова лекота, ритмичен чар и точно фразиране. Толкова живо бе изпълнението на музиката, че тя изпълваше и паузите, ритъмът пулсираше беззвучно и по-нататък, протичането на мелодията вибрираше в тишината на залата, паузата бе едно поемане на дъх, естествена функция между творби. Ясно беше, че тази отлично изпълнена музика във висока степен се дължеше също и на диригента - Марин Големинов. Без големи жестове, но с нечуван интензитет, той водеше ансамбъла, съгласуваше и вдъхновяваше, но не командваше - Големинов е първия между равни
·
- Организацията за репетиции, автобуси, преходи, хотели до 1970 г. се прави от Александър Попов или "Бати Сашо" както му казваха всички.
- Най-много концерти и турнета със състава е имала Мила Георгиева, чийто баща Димитър георгиев е участник в оркестъра от основаването му.
- · Софийски солисти са имали концерти в 53 държави. Само в Япония те са над 400 на брой. 120 концерта в САЩ - в 28 щата, и Хавайските острови.
- · Български композитори са посветили и написали над 120 произведения. В Балкантон имат издадени 43 плочи и други в Япония, Германия, Полша. Над 30 диска в България и чужбина. Имат много концерти и записи с хоровете "Бодра смяна", "Любомир Пипков", "Полифония", "Родна песен" - Русе и "Морски звуци" - Бургас.
П.С.
Музикалната общественост в лицето на диригенти, композитори, радио "Христо Ботев" и оркестранти от София "знаят", че основател и създател е Казанджиев. Само че изпълнителите знаят, че за първата репетиция оркестъра бе събран от "Бати Сашо", Марин Иванчев, Иван Шамлиев и Лальо Аврамов. За такива случай Стефан Цвайг е казал, че не е важно как е станало едно събитие, а как е описано, така остава за историята.
Участници в първия концерт състоял се на 19 Март 1962 г. са :
Диригент - Михаил Ангелов
Огнян Николов, Лальо Аврамов, Отокар Палиев, Димитър Георгиев, Димитър Вучков, Веселин Георгиев, Любомор Марков, Иван Шамлиев, Николай Сърменов, Александър Попов, Марин Иванчев, Петър Саралиев,Марчо Марков.
"Некой саображения", относно т...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....